КАКВО Е УСТОЙЧИВА АРХИТЕКТУРА?
Най-често цитираното определение за устойчиво развитие е от 1987 г. в доклада „За едно общо бъдеще” на Световната комисия по околна среда и развитие към ООН:
„Устойчивото развитие посреща настоящите нужди без да застрашава възможността на бъдещото поколение да задоволи своите собствени нужди“
То цели подобряване на качеството на живот на хората, без да се увеличава консумацията на природни ресурси над границата, в която околната среда може да ги възстанови.
Устойчивото развитие трябва да свърже опазването на околната среда, икономическия растеж и „социалното здраве” на обществото, като взема предвид културните му особености.
Устойчивата архитектура прилага принципите на устойчивото развитие, за да предложи сгради, които намаляват използването на невъзобновяеми ресурси, намаляват промените в околната среда, запазват естествените екосистеми и свързват хората с природата.
Устойчивата архитектура се базира на няколко основни принципа:
- Намаляване на консумацията на енергия и вода
- Намаляване на консумацията на материали и генерирането на отпадъци
- Евтина поддръжка и минимални експлоатационни разходи
- Гарантирана здравословна среда на обитаване – светлина, чист въздух, липса на токсични химични съединения, температурен и влажностен комфорт
- По-голяма привлекателност и пазарна стойност на имота
- Минимално въздействие върху естествената околна среда през целия жизнен цикъл на сградата
По света има различни стандарти и ситеми за сертификация на сградите, които по същество са подобни и прилагат принципите на устойчивото развитие.
Те предлагат цялостен подход и включването на различни критерии, които поставят на фокус природната среда и потребителите, като ги третират равноправно. Това дава възможност за сближаването на интересите на всички заинтересовани страни (инвеститори, наематели, собственици) и на целите, свързани с околната среда, в процеса на създаване на подходящата обстановка. Критериите са за всяка фаза (оценка на всяка фаза) от жизнения цикъл на един обект.
Характерна особеност е комплексният подход, както и фокусирането върху икономиката. Независимо дали става дума за нова сграда, за вече съществуващ обект или проект за реконструкция и модернизация, за отделни сгради или цели квартали, системите за сертифициране обхващат всички основни аспекти на устойчивите сгради – жизнена среда, икономика, социокултурен и функционален аспект, технология, производствен процес и местоположение на строителната площадка на обекта.
Принципите на устойчивост на всеки обект имат еднаква стойност както и неговата икономическа възвръщаемост, т.е. оценката на разходите в течение на целия жизнен цикъл на обекта.
Най-популярните стандарти за сертификация на зелени сгради:
- LEED – Leadership in Energy and Environmental Design – САЩ
- BREEAM – Building Research Establishment Environmental Assessment Method – Великобритания
- DGNB – Deutsche Gesellschaft für Nachhaltiges Bauen – Германия
- HQE – High Quality Environmental – Франция
Повече за тези стандарти може да прочетете тук…
През последните години страните от Европейския Съюз промениха жилищната, строителната и градоустройствената си политиката, така че тя да дава приоритет на устойчивото развитие. В редица страни са създадени проекти за показване и демонстриране приложимостта на възприемането на поредица от мерки за снижаване на негативното влияние на жилищните сгради върху околната среда.
Всички глобални тенденции в строителния бизнес, а особено в Европа са в посока на движение към пасивния стандарт. Нещо повече – Европейският Съюз планира постепенното въвеждане на пасивния стандарт като задължителен за всички новопроектирани обществени сгради от 2018 г. и жилищни сгради от 2020 г.
Устойчивото строителство включва прилагане на редица решения по технологични, екологични, социално-икономически и културни въпроси, засягащи строителството на национално и глобално ниво.
Един от най-съществените компоненти на устойчивостта е високата степен на енергийна ефективност, а най-висша степен на енергоефективното строителство е стандартът „Passve house“.
КАКВО E ПАСИВНА КЪЩА?
Пасивната къща е енергоспестяваща къща, с висока степен на жилищен комфорт при изключително ниска консумация на енергия. Името „пасивна“ се дължи на факта, че сградата няма нужда от активни отоплителни и охладителни системи. Тези сгради не се отличават по нищо от останалите, всяка една вече построена къща, може да бъде превърната в пасивна.
Концепцията за пасивни сгради
е разработена за първи път през 1991 г. в Дармщат, Германия. Там е построена първата пасивна къща, която е била и експериментална и доказа чрез наблюдения, измервания и научни анализи, че пасивната къща може да се изгради с напълно достъпни средства. В Дармщат, Германия се намира и Институтът за пасивни къщи Passivehause Institut
Пасивна къща е водещ стандарт по целия свят за спестяването на енергия в сградите.
Икономиите за отопление в сравнение с обикновенните сгради са над 75%, а разходите са малки, което прави обитателите на пасивните къщи независими от постоянно покачващите се цени на енергията.
За да бъде постигнат стандарта Пасивна къща е необходимо:
- Много добра топлоизолация. В зависимост от района, където се намира сградата, изолацията варира от 20см. – 30 см. Необходимата енергия за отопление и охлаждане не трябва да надвишава 15 kWh на квадратен метър за година.
- Общото потребление на първична енергия за отопление, вентилация, топла вода, домакински електроуреди и осветление не трябва да надхвърлят 120 kWh на квадратен метър за година.
- Сградата трябва да бъде въздухонепроницаема – това е преминаването на въздуха през обвивката на сградата отвън навътре и отвътре навън. За да бъде постигнат стандарта се правят тестове с вентилатор (blower door test) при разлика в налягането вътре и вън 50 Ра. Резултата не трябва да надхвърля 60% на час т.е. през сградната обвивка не трябва да преминава повече от 60% от целия вътрешен обем на въздуха в сградата.
Печалби от инвестирането в пасивни сгради:
- Висок жизнен стандарт, благодарение на комфортната вътрешна температура и добро качество на въздуха.
- Ниско енергийно потребление, което значително намалява зависимостта от покачващите се цени на енргията.
- Ако решите да отдавате под наем ще имате доволни наематели – дългосрочно наемане и рядка смяна на наемателите поради ниските текущи разходи и високия жизнен комфорт.
Инвестирането в енергийната ефективност не генерира бързи и краткосрочни възвращаемости, но в замяна тези инвестиции носят дългосрочна възвращаемост през целия жизнен цикъл, като същевременно влияе благоприятно върху климата и ресурсите.
В бъдеще цената на изкопаемите горива, а оттам и на електроенергията произвеждана от тях все повече ще се повишава, дори и при най песимистичните сценарии тази тенденция няма да се промени.