Какво е устойчива архитектура?
Най-често цитираното определение за устойчиво развитие е от 1987 г. в доклада „За едно общо бъдеще” на Световната комисия по околна среда и развитие към ООН:
„Устойчивото развитие посреща настоящите нужди без да застрашава възможността на бъдещото поколение да задоволи своите собствени нужди“
То цели подобряване на качеството на живот на хората, без да се увеличава консумацията на природни ресурси над границата, в която околната среда може да ги възстанови.
Устойчивото развитие трябва да свърже опазването на околната среда, икономическия растеж и „социалното здраве” на обществото, като взема предвид културните му особености.
Устойчивата архитектура прилага принципите на устойчивото развитие, за да предложи сгради, които намаляват използването на невъзобновяеми ресурси, намаляват промените в околната среда, запазват естествените екосистеми и свързват хората с природата.
Устойчивата архитектура се базира на няколко основни принципа:
- намаляване на консумацията на енергия и вода;
- намаляване на консумацията на материали и генерирането на отпадъци;
- евтина поддръжка и минимални експлоатационни разходи;
- гарантирана здравословна среда на обитаване – светлина, чист въздух, липса на токсични химични съединения, температурен и влажностен комфорт;
- по-голяма привлекателност и пазарна стойност на имота;
- минимално въздействие върху естествената околна среда през целия жизнен цикъл на сградата.По света има различни стандарти и ситеми за сертификация на сградите, които по същество са подобни и прилагат принципите на устойчивото развитие.
Те предлагат цялостен подход и включването на различни критерии, които поставят на фокус природната среда и потребителите, като ги третират равноправно. Това дава възможност за сближаването на интересите на всички заинтересовани страни (инвеститори, наематели, собственици) и на целите, свързани с околната среда, в процеса на създаване на подходящата обстановка. Критериите са за всяка фаза (оценка на всяка фаза) от жизнения цикъл на един обект. Характерна особеност е комплексният подход, както и фокусирането върху икономиката. Независимо дали става дума за нова сграда, за вече съществуващ обект или проект за реконструкция и модернизация, за отделни сгради или цели квартали, системите за сертифициране обхващат всички основни аспекти на устойчивите сгради – жизнена среда, икономика, социокултурен и функционален аспект, технология, производствен процес и местоположение на строителната площадка на обекта.
Принципите на устойчивост на всеки обект имат еднаква стойност както и неговата икономическа възвръщаемост, т.е. оценката на разходите в течение на целия жизнен цикъл на обекта.
Най-популярните стандарти за сертификация на зелени сгради:
LEED– Leadership in Energy and Environmental Design – САЩ
BREEAM– Building Research Establishment Environmental Assessment Method – Великобритания
DGNB– Deutsche Gesellschaft für Nachhaltiges Bauen – Германия
HQE– High Quality Environmental – Франция
През последните години страните от Европейския Съюз промениха жилищната, строителната и градоустройствената си политиката, така че тя да дава приоритет на устойчивото развитие. В редица страни са създадени проекти за показване и демонстриране приложимостта на възприемането на поредица от мерки за снижаване на негативното влияние на жилищните сгради върху околната среда.
Всички глобални тенденции в строителния бизнес, а особено в Европа са в посока на движение към пасивния стандарт.
Устойчивото строителство включва прилагане на редица решения по технологични, екологични, социално-икономически и културни въпроси, засягащи строителството на национално и глобално ниво.
Един от най-съществените компоненти на устойчивостта е високата степен на енергийна ефективност, а най-висша степен на енергоефективното строителство е стандартът Passve house.
Търсите архитект за пасивни къщи и желаете индивидуален подход, нашият екип създава архитектурни проекти на пасивни сгради, които съчетават функционалност, дизайн и устойчивост.