На 6.03.2019 г. в рамките на Архитектурно строителната седмица в Интер Експо Център в София
архитект Иван Иванов представи Passive House стандарта с проект „Пасивна сграда – дом за стари хора в с. Големо Малово, общ. Драгоман.
Целта на презентацията е да се представи стандарта за пасивни сгради. Да се сравни с действащата в България нормативна уредба (Наредба 7 за енергийна ефективност в сградите). Да се опровергаят някой неверни твърдения за пасивните сгради.
Пасивна сграда – Дом за стари хора в с. Големо Малово, общ. Драгоман
Passive House стандарт
За да отговаря една сграда на стандарта Пасивна къща е необходимо да бъдат постигнати следните задължителни изсквания:
– Специфична потребна енергия за отопление, не повече от 15 kWh/m² годишно;
– Възобновяема първична енергия, не повече от 60 kWh/m2 годишно (невъзобновяема първична енергия, не повече от 120 kWh/m² годишно);
– Въздухонепроницаемост, не повече от 0,6 (1/h), това е преминаването на въздуха през обвивката на сградата отвън навътре и отвътре на вън. За да бъде постигнат стандарта се правят тестове(blower door test) при разлика в налягането вътре и вън от 50 Ра. През сградната обвивка не трябва да преминава повече от 60% от целия вътрешен обем на въздуха в сградата;
– Честотата на прегряване не повече от 10%, това означава, че температурата във всички помещения може да бъде по-висока от 25 С само през 10% от часовете в годината.
Пасивните сгради
могат да бъдат сертифицирани в няколко категории, според изискванията за генериране и използване на възобновяема първична енергия.
Съгласно българската нормативна уредба, Наредба 7 за ЕЕ, сградите се квалифицират според използванета невъзобновяема първична енергия в осем категории (от G до A+). Сградите проектирани по Passive House стандарта попадат в категория B.
Пасивните сгради
се проектират със специален софтуер – „Пакет за Проектиране на Пасивни Къщи“ (Passive House Planning Package – PHPP).
По-долу са показани резултатите то PHPP, след като за една и съща сграда са въведени данните за постигане на стандарта Passive House и изискванията на Наредба 7 за енергийна ефективност на сгради.
От това сравнение се вижда, че необходимата енергия за отопление в пасивната къща е 7,7 пъти по-малко. Невъзобновяемата първична енергия е с 2,3 пъти по-малко от същата сграда, проектирана по действащите стандарти в България.
Ако искаме да покрием изискванията по Наредба 7 за ЕЕ, то сградата би попаднала в категория D по нашата нормативна уредба.
Коефициентите на топлопреминаване
необходими за постигане на енергийна ефективност по двата стандарта също се различават много. В таблицата по-долу сме направили сравнение на референтните стойности, проектните стойности и дебелината на топлоизолацията.
Основното перо
което увеличава бюджета на пасивната сграда са топлоизолацията и прозорците.
Средната дебелина на топлоизолацията е почти три пъти по-голяма за пасивните сгради.
Ако направим сравнение при цена то 100 лв./куб.м. за топлоизолацията за нашата сграда с площ от 741,66 кв.м. получаваме следните стойности:
– за пасивна къща – 19579,82 лв.
– за постигане на изискванията на Наредба 7 за ЕЕ – 6674,94 лв.
разликата е 12904,88 лв.
Средната цена за прозорците (по остойностени количествени сметки за пасивната сграда) троен стъклопакет, отговарящ на изискванията на стандарта Пасивна къща е 400 лв./кв.м. Средната цена на прозорците, двоен стъклопакет, отговарящ на изискванията на Наредба 7 за ЕЕ е 100 лв./кв.м. (по средни стойности от други наши обекти). Площта на прозорците е 37,73 кв.м.
Получават се следните стойности:
– за пасивна къща – 15092 лв.
– за постигане на изискванията на Наредба 7 за ЕЕ – 3773 лв.
разликата е 11319 лв.
Общо разликата е 24223,88 лв. т.е. допълнителната топлоизолация и прозорците с троен стъклопакет в пасивната къща са с толкова по-скъпи от обикновенните сгради.
Но като вземем предвид необходимата енергия за отопление, която за пасивната къща е 10 kWh/m² , а за сградата изпълнена по изискванията на Наредба 7 за ЕЕ е 77 kWh/m². При площ на сградата – 320 кв.м., и цена на елекроенергията – 0,22 лв. (за 2018 г.), получаваме следните резултати:
– за отоплението на пасивната къща – 704 лв. годишно
– за отоплението на конвенционалната къща – 5420,80 лв. годишно
разликата е 4716,80 лв. годишно
Като съпоставим резултатие, виждаме, че допълнителната инвестиция в топлоизолация и прозорци се изплаща за около пет години и то само от спестената енергия за отопление.
От тази графика се вижда как след не голям период от време допълнителните инвестиции се възвръщат. В дългосрочен план продължавате да имате по-малки разходи за поддръжка и експлоатация.
При строителството на сгради
не е правилно да се вземат предвид само разходите за инвестицията (строителството). Всяка сграда има жизнен цикъл, който продължава и след построяването и. През жизнения цикъл на сградата има постоянни разходи при експлоатацията и. Енергийното потребление е една от важните предпоставки, определящи бъдещия годишен бюджет на нейните обитатели.
Печалби от инвестирането в пасивни сгради
– Висок жизнен стандарт, благодарение на комфортната вътрешна температура и добро качество на въздуха.
– Ниско енергийно потребление, което значително намалява зависимостта от покачващите се цени на енргията.
– Ако решите да отдавате под наем ще имате доволни наематели, дългосрочно наемане и рядка смяна на наемателите поради ниските текущи разходи и високия жизнен комфорт.
Инвестирането в енергийната ефективност не генерира бързи и краткосрочни възвращаемости. В тези инвестиции носят дългосрочна възвращаемост през целия жизнен цикъл.
В бъдеще цената на изкопаемите горива, а оттам и на електроенергията произвеждана от тях все повече ще се повишава. Дори и при най песимистичните сценарии тази тенденция няма да се промени.
Прозорците в пасивните сгради не се отварят
е доста разпространено твърдение, което разбира се е невярно.
Кой иска да живее в къща, в която прозорците не се отварят? Разбира се, че прозорците се отварят, но в сравнение с конвенционалните сгради, в които няма вентилационна система, това е по-малко необходимо. Дори е препоръчително за пасивната къща да има отваряеми прозорци.
През лятото прозорците могат да се отварят през ноща за да може да се охлади сградата. Това не означава, че през останалите сезони прозорците не могат да се отварят. В пасивната къща постоянно се доставя пресен филтриран въздух през вентилационната система, за това не е необходимо да се отварят прозорците постоянно, това може да доведе до натрупване на прах.
Пасивните сгради нямат отопление
Да, те нямат активни отоплителни уреди, за това се казват пасивни. Затоплянето става на принципа на рекуперацията, постъпващия външен пресен въздух се среща в топлообменника с изходящия отработен въздух (без да се смесват), отработения въздух отдава топлината си на пресния въздух и той преминава през филтър, а оттам по въздуховодите се отвежда към помещенията.
Доставения пресен въздух не рециркулира и по този начин се възпрепятства развитието на бактерии и прах в помещенията.
За вентилационната система в нашата сграда сме предвидили рекуператор Zehnder ComfoAir Q350 TR enthalpy – противопоточен енталпиен топлообменник с автоматичен байпас и 350 м³/ч(200 Pa) дебит и ефективност на възстановяване на топлината 86%.
Снимки: www.zehnder-bulgaria.com
Пасивните къщи се строят само в Германия
Стандартът Passive House е разработен в Германия, но не е само за Германия. Стандартът за пасивни къщи е международен и може да се прилага за всеки климат и географски район. Ползват се климатични данни за различни райони, включително и за България.
Стандартът е подходящ за всеки тип сграда, като някои примери включват музеи, небостъргачи, супермаркети, фабрикии др. Възможно е също така да се прилагат принципите на Пасивната къща за по-стари сгради, като се реновират по стандарта EnerPHit.