– Нека да започнем с това какво всъщност представлява пасивната сграда?

– Пасивната сграда няма нужда от активни отоплителни и охладителни системи. Това е енергоспестяваща сграда с висока степен на жилищен комфорт при изключително ниска консумация на енергия.
Основното е вентилационната система с възстановяване на енергията от отработения въздух чрез използване на топлообменник (рекуператор). Принципът на работа на вентилационнта система е следният: постъпващият външен пресен въздух се среща в топлообменника с изходящия отработен въздух, без да се смесват. Отработеният въздух отдава топлината си на пресния въздух и той преминава през филтър, подобен на филтъра на климатика на автомобилите, а оттам по въздуховодите се отвежда към помещенията.
Свежият въздух се доставя в помещенията в горната част (покрай тавана), където се смесва с въздуха в помещението и се отвежда от долната част на стаята чрез вентилационни отвори в интериорните врати. По този начин сградата се охлажда през лятото, а през зимата се отоплява.

– Какъв е принципът на строителство на пасивните сгради?

– Като при обикновените сгради, но трябва да е съобразено с условията. Хубаво е да е с южно изложение, да има засенчване от юг, изток и запад, тъй като през лятото слънцето е доста силно, а от изток и запад е ниско. Необходима е по-дебела изолация – за България 20-25 см. Качествени прозорци, за нашия климат е задължително да се постави троен стъклопакет. Формата на сградата освен това трябва да осигурява минимално съотношение между обема и околната повърхнина, за да се губи по-малко енергия. Проектира се със специален софтуер – „Пакет за проектиране на пасивни сгради“ (Passive House Planning Package – PHPP) и designPH, разработен от Института за пасивни сгради след многократни измервания, наблюдения и научни анализи на вече построени пасивни сгради.

– Темата за строителството на пасивни сгради стана доста популярна в България през последните няколко години, а в други страни в Европа традициите са малко по-дълбоки. С какви темпове се развива то?

– Първата пасивна къща в света е построена през 1991 г. в Германия. Проектът е взаимстван от един арктически кораб на Фритьоф Нансен. Професорите в Института за пасивни сгради са изследвали дали принципите, приложени при кораба, не могат да се ползват и в строителството на сгради.
В България доста хора си правят реклама, че строят пасивни къщи, като най-често става въпрос за дървени къщи, рекламирани като пасивни. Те обаче не са пасивни. Има построена само една пасивна сграда, която е сертифицирана – детска градина в Габрово. В момента е в строеж и пасивна еднофамилна къща в с. Марково до Пловдив, която предстои да бъде сертифицирана.
Има още три-четири такива проекта, които са направени от колеги – сертифицирани проектанти, но собствениците нямат стимули да ги сертифицират. Издаването на удостоверение, че сградата е пасивна, струва немалко пари, а няма и български фирми, които да издават такива документи.

– Една стара сграда може ли да се реновира така, че да стане пасивна?

– За разлика от новото строителство, при обновяването на стари сгради често възникват много проблеми, които могат да се окажат доста голямо препятствие за прилагането на стандарта „Пасивна сграда“. От скоро е въведен и стандарт EnerPHit за стари сгради. Този стандарт дава възможност за съобразяване със съществуващите условия, като в същото време използва принципите на пасивната сграда и осигурява много добър комфорт на обитаване, дълготрайност на конструкцията и енергийна ефективност.

– Какъв е процесът по сертификация и до каква сума биха достигнали разходите за сертификация на една сграда като пасивна?

– Сертификатът може да се издаде от самия Институт за пасивни сгради, но той е оторизирал и фирми. Мисля, че по света има около трийсетина фирми, които също могат да сертифицират пасивни сгради.
Изискването е проектът на сградата да е направен от сертифициран проектант. Има вариант проектът да се направи и от несертифициран проектант, но той трябва да отговаря на всички изисквания на стандарта „Пасивна сграда“. След като проектът е готов, чертежите се изпращат в Института, който ги одобрява. Впоследствие се правят тестове и на самата сграда (първоначални и окончателни), т.нар. blower door test. По време на теста се измерват въздушните течове в сградата, установени както при надналягане, така и при подналягане. На базата на проекта и на резултатите от теста се издава сертификат.
Цената може да достигне 2 хил. евро например за еднофамилна къща около 200 кв.м., но тя е различна в зависимост от сградата. Имайте предвид, че и самият проект трябва постоянно да се следи на строителната площадка – дали се изпълнява всичко, както е заложено.

– Колко по-високи могат да са разходите по проектирането и строителството?

В Германия оскъпяването е между 5 и 8%, но тук може да се окаже и по-скъпо, в сравнение с масовото некачествено строителство, където се влагат евтини и некачествени материали. Но може и да се окаже не чак толкова скъпо, ако се сравнява с качественото строителство.
При строителството на сгради не е правилно да се вземат предвид само разходите за инвестицията (строителството). Всяка сграда има жизнен цикъл, който продължава и след построяването ѝ. През жизнения цикъл на сградата има постоянни разходи при експлоатацията ѝ. Енергийното потребление е една от важните предпоставки, определящи бъдещия годишен бюджет на нейните обитатели. Пасивната сграда е инвестиция, тъй като тя се изплаща от спестените енергийни разходи с течение на времето.
Инвестирането в енергийната ефективност не генерира бърза и краткосрочна възвръщаемост, но в замяна тези инвестиции носят дългосрочна възвращаемост през целия жизнен цикъл, като същевременно влияят благоприятно върху климата и ресурсите.

– Какви стандарти за пасивни сгради действат в Европа и как се сравняват с нашата действителност?

– В началото на годината се приеха Classic, Plus и Premium стандарти, като стандарта Classic е за класическата пасивна сграда, Plus се отнася до нулево енергийните и Premium – за плюсово енергийните сгради.
Както казах, в България имаме стандарти за енергийна ефективност, но те не се спазват. Искам да отбележа, че показателите, заложени в нашите стандарти за енергийна ефективност, са два пъти по-завишени в сравнение със стандартите за пасивните сгради, само че никой не ги спазва. Вписва се, че се слага една изолация, а се прави друга. Докладите за съответствие на проекта по част енергийната ефективност масово са фиктивни, никой не проверява на място как е изпълнен строежът.
Заложените изисквания за енергийна ефективност са доста по-ниски от европейските изисквания, съгласно които до 2018 г. всички обществени сгради трябва да са с близко до нулевото потребление на енергия, а до 2020 г. всички жилищни сгради. Тези стандарти трудно ще проработят, тъй като нямат цялостна концепция за обновяване на сградния фонд, няма ясно дефинирани цели и очаквани резултати, а също така липсват и очакваните социални ползи (намаляване на разходите на домакинствата за енергия, подобряване на облика на сградите и т.н.).
Санирането не е само лепене на изолация по фасадите и смяна на дограмата. Например при пасивните сгради много е важна въздухонепроницаемостта на сградата. При панелните блокове особено течове има отвсякъде, трябва да се оправят всички конструктивни връзки, т.е. сградата да се ремонтира изцяло. С лепене на изолация и смяна на дограмите няма как да се случи.
Освен това за някои дейности са заложени нереално ниски суми. Гледах обществена поръчка за заснемане на сгради – няколко сгради в различни населени места, обособени в една поръчка. За срок от един месец и участие на 10-12 специалисти, се искаше да се заснемат и направят проектите за енергийна ефективност при цена от порядъка на 60 хил. лева. Това е нереалистично.

По статията работиха: автор Миглена Иванова, редактор Десислава Попова
Тук може да прочетете статията в Investor.bg